Ректорът на Пловдивския вуз е с най-висок годишен доход
Класацията на ректорите с най-високи годишни заплати към този момент се оглавява не от ректора на Югозападния университет проф. Борислав Юруков, а от ректора на Пловдивския у-т проф. Румен Младенов. Той е оповестил 166 001 лв. годишна данъчна основа от трудови приходи за 2020 година , плюс още 4096 лева от друга стопанска активност, което по груби калкулации прави по над 13 800 лева на месец. За съпоставяне, проф. Анастас Герджиков - ректор на Софийския университет, който е отпред на рейтинговата система по редица индикатори, се е разписвал против скромните 39 518 лева годишна данъчна основа от трудови приходи, или 3293 лева на месец, като той има и приходи от друга стопанска активност в размер на 8 914 лева.
На второ място по годишни приходи е ректорът на Медицинския университет във Варна - проф. Валентин Игнатов е получил 163 893 лева през 2020 година, плюс още два типа приходи - от трудови правни отношения, отвън тези за заеманата служба - 215 996 лева и от друга стопанска активност - 3 550 лева Това прави по над 13 000 лева на месец.
Ректорът на ЮЗУ проф. Борислав Юруков не пада доста по-надолу - неговата годишна данъчна основа от трудови приходи е 144 325 лева (над 12 000 на месец). 9 150 лева той е спечелил от друга стоп активност. Както " Сега " писа, през 2018 година и 2019 година проф. Юруков си бе определил в допълнение възнаграждение от Това бе заключението от инспекция на просветното министерство във вуза от август-септември 2020 година, която откри и други нарушавания. След сигнал на МОН до КПКОНПИ и от антикорупционната комисия потвърдиха, че става дума за конфликт на ползи, заради което постановиха санкция на ректора от 10 000 лева и лишаване в интерес на страната на цялата сума от лв., представляваща получената материална полза.
В групата на ректорите с годишна заплата от над 100 хиляди лева е още ректорът на Медицинския университет в Пловдив проф. Мариана Мурджева - тя е оповестила годишна данъчна основа от трудови приходи в размер на 114 769 лева, което значи, че месечно тя е получавала над 9500 лева Проф. Мурджева е получила още 7331 лева от друга стопанска активност и близо 30 хиляди лева от трудови правни отношения, отвън тези за заеманата служба.
Значително по-високи суми от останалите ректори са получавали ръководителите на още четири-пет висши учебни заведения. Проф. Евгени Станимиров, ректор на Икономическия у-т във Варна е обявил 97 854 лева годишна данъчна основа от трудови доходи за предходната година, или над 8100 лв. на месец (плюс още 5804 лева за годината от друга стопанска дейност). Ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев може да се похвали с 99 545 лева годишни приходи, или над 8300 лева месечна заплата, както и с още близо 34 хиляди лева приходи от друга стопанска активност. Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров пък е заявил 90 057 лева годишна данъчна основа от трудови приходи за 2020 година, или над 7500 на месец. Ректорът на Техническия университет-Варна проф. Венцислав Вълчев е посочил 81 499 лева годишна данъчна основа от трудови приходи, или 6791 лева (плюс 18 544 лева от друга стопанска дейност), а ректорът на Медицинския университет - Плевен проф. Славчо Томов - 81 055 лева на година, или към 6750 лева месечно. (той има и внушителните 491 хиляди лева приходи от трудови правни отношения отвън тези за заеманата длъжност).
Годишната данъчна основа от трудови приходи на ректора на Националната спортна академия проф. Николай Изов е 72 762 лева, а на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов - 71 362 лева на година.
Други ректори получават много по-ниски хонорари. Проф. Магдалена Миткова, ректор на Университет " Проф. доктор Асен Златаров ", Бургас е декларирала 56 795 лева година данъчна основа, а ректорът на Химикотехнологичния университет проф. Сеня Желязкова - 48 524 лева Ректорът на Университета по хранителни технологии в Пловдив проф. Пламен Моллов е посочил 52758 лева годишна данъчна основа от трудови приходи, на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев - 61 361 лева, на Шуменския университет проф. Георги Колев - 64 200 лева, на Университета по архитектура, строителство и геодезия проф. Иван Марков - 43 890 лв.
ЗАКОНОВО
Ректорските заплати се подчиняват на наредбата на Министерски съвет за структурата и организацията на работната заплата - съгласно нея възнагражденията на ректорите се договарят в групов трудов контракт сред синдикатите в университета и ректорското управление. От години обаче някои ректори не се преценяват с нея и изобщо не договарят заплатите със синдикатите. Някои ръководители на висши учебни заведения например си начисляват клас прослужено време освен върху приходите, които се получават за преподавателска активност, както е по разпоредба, а и върху възнагражденията за управителна служба. От профсъюз " Висше обучение и просвета " към КНСБ са сезирали неведнъж МОН за неправилното образуване на заплатите на някои ректори, като тогавашният министър на образованието Красимир Вълчев бе издал рекомендации за правене на нов дизайн на работната заплата. Въпреки това, те не се съблюдават на всички места.
През август 2020 година влезе в действие на просветния министър за метода за установяване на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши учебни заведения по договорите за ръководство, подписани с него. Според нея най-високи хонорари могат да получават ректорите, които имат най-висока оценка за постигане на заложените междинни целеви стойности за осъществяване на политиката на висшето учебно заведение, като максимумът е на година. Очевидно е, че тя не е почнала да се съблюдава.
На второ място по годишни приходи е ректорът на Медицинския университет във Варна - проф. Валентин Игнатов е получил 163 893 лева през 2020 година, плюс още два типа приходи - от трудови правни отношения, отвън тези за заеманата служба - 215 996 лева и от друга стопанска активност - 3 550 лева Това прави по над 13 000 лева на месец.
Ректорът на ЮЗУ проф. Борислав Юруков не пада доста по-надолу - неговата годишна данъчна основа от трудови приходи е 144 325 лева (над 12 000 на месец). 9 150 лева той е спечелил от друга стоп активност. Както " Сега " писа, през 2018 година и 2019 година проф. Юруков си бе определил в допълнение възнаграждение от Това бе заключението от инспекция на просветното министерство във вуза от август-септември 2020 година, която откри и други нарушавания. След сигнал на МОН до КПКОНПИ и от антикорупционната комисия потвърдиха, че става дума за конфликт на ползи, заради което постановиха санкция на ректора от 10 000 лева и лишаване в интерес на страната на цялата сума от лв., представляваща получената материална полза.
В групата на ректорите с годишна заплата от над 100 хиляди лева е още ректорът на Медицинския университет в Пловдив проф. Мариана Мурджева - тя е оповестила годишна данъчна основа от трудови приходи в размер на 114 769 лева, което значи, че месечно тя е получавала над 9500 лева Проф. Мурджева е получила още 7331 лева от друга стопанска активност и близо 30 хиляди лева от трудови правни отношения, отвън тези за заеманата служба.
Значително по-високи суми от останалите ректори са получавали ръководителите на още четири-пет висши учебни заведения. Проф. Евгени Станимиров, ректор на Икономическия у-т във Варна е обявил 97 854 лева годишна данъчна основа от трудови доходи за предходната година, или над 8100 лв. на месец (плюс още 5804 лева за годината от друга стопанска дейност). Ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев може да се похвали с 99 545 лева годишни приходи, или над 8300 лева месечна заплата, както и с още близо 34 хиляди лева приходи от друга стопанска активност. Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров пък е заявил 90 057 лева годишна данъчна основа от трудови приходи за 2020 година, или над 7500 на месец. Ректорът на Техническия университет-Варна проф. Венцислав Вълчев е посочил 81 499 лева годишна данъчна основа от трудови приходи, или 6791 лева (плюс 18 544 лева от друга стопанска дейност), а ректорът на Медицинския университет - Плевен проф. Славчо Томов - 81 055 лева на година, или към 6750 лева месечно. (той има и внушителните 491 хиляди лева приходи от трудови правни отношения отвън тези за заеманата длъжност).
Годишната данъчна основа от трудови приходи на ректора на Националната спортна академия проф. Николай Изов е 72 762 лева, а на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов - 71 362 лева на година.
Други ректори получават много по-ниски хонорари. Проф. Магдалена Миткова, ректор на Университет " Проф. доктор Асен Златаров ", Бургас е декларирала 56 795 лева година данъчна основа, а ректорът на Химикотехнологичния университет проф. Сеня Желязкова - 48 524 лева Ректорът на Университета по хранителни технологии в Пловдив проф. Пламен Моллов е посочил 52758 лева годишна данъчна основа от трудови приходи, на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев - 61 361 лева, на Шуменския университет проф. Георги Колев - 64 200 лева, на Университета по архитектура, строителство и геодезия проф. Иван Марков - 43 890 лв.
ЗАКОНОВО
Ректорските заплати се подчиняват на наредбата на Министерски съвет за структурата и организацията на работната заплата - съгласно нея възнагражденията на ректорите се договарят в групов трудов контракт сред синдикатите в университета и ректорското управление. От години обаче някои ректори не се преценяват с нея и изобщо не договарят заплатите със синдикатите. Някои ръководители на висши учебни заведения например си начисляват клас прослужено време освен върху приходите, които се получават за преподавателска активност, както е по разпоредба, а и върху възнагражденията за управителна служба. От профсъюз " Висше обучение и просвета " към КНСБ са сезирали неведнъж МОН за неправилното образуване на заплатите на някои ректори, като тогавашният министър на образованието Красимир Вълчев бе издал рекомендации за правене на нов дизайн на работната заплата. Въпреки това, те не се съблюдават на всички места.
През август 2020 година влезе в действие на просветния министър за метода за установяване на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши учебни заведения по договорите за ръководство, подписани с него. Според нея най-високи хонорари могат да получават ректорите, които имат най-висока оценка за постигане на заложените междинни целеви стойности за осъществяване на политиката на висшето учебно заведение, като максимумът е на година. Очевидно е, че тя не е почнала да се съблюдава.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ